22 sept 2006, 10:52

Пробуждане

  Poesía
751 0 3
Пробуждам се обляна в светлина,
толкова ярка и нежна,
оглеждаам се около мен в нощtа,
но съм отново сама.
В прозорците наднича мрака,
и толкова тихо e  навред,
но душата ми се мята,
дерзаeща да си до мен.
Тази светлина ме заслепява
и чудно-виждам твоето лице,
а сърцето ми запява-
"Дошъл е новият ден",
който е едно начало ново,
но без теб и на това което преди избяга,
че времето наше може да е отлетяло,
но спомена до мене вечер ляга.
Самотна съм,мълчи и тъмнината,
тишината гневно ми "крещи",
но нима ще се намери някой,
който да осъществи моите мечти?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...