24 мая 2008 г., 22:54

Пробуждане

733 0 1

Пробуждане

 

Загубих се.

Денят замлъкна стреснат:

на сенките ликът се раздвои!

От нищото,

от ледената бездна

изплъзна се безформен образ сив.

 

Препънах се.

Застинах вкаменена!

Земята, свита в ужас, онемя -

нагъната,

с угаснал поглед сведен,

притихна и сред пътя си се спря.

 

Погледнах го -

завземаше простора,

набъбваше, изправяше снага

и войнствено

въздигаше нагоре

противни, ненаситни пипала.

 

Разплаках се!

Но ледени кристали

излизаха от моите очи

и падаха,

трошащи се отчаяно

под нечии огромни стъпки зли.

 

Потъпкана,

с молба обърнах поглед

към сетното парченце синева,

обгърната

от вярата последна -

да ми покаже вярната следа.

...

Събудих се.

Денят в живот кипеше.

И тичаше прастарата Земя!

Безумие,

от тебе се отричам,

докато има още СИНЕВА!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно е, Алиса!
    Финалът е много хубав и изпълнен с оптимизъм.
    Дано за всички има синева.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...