13 апр. 2010 г., 21:10

Пробуждане

715 0 2

Пробуждане

 

Мастилено, небето се пробуди,

заспиваха последните звезди,

вечно бързащ вятър се зачуди

и с тайнствен шепот ни благослови.

 

А те са свикнали отколе

да срещат всяко утро с нас

и Слънцето, поглеждайки надолу,

да ни огрява в ранен час.

 

И аз обичам сгушена до тебе

деня да срещам в твоите очи,

да ни омайва на нощта дъхът последен,

докато навън съвсем развидели.

 

Обичам сутрин да попива

в мене твоят аромат

и денем в кожата си да го нося,

да ми действа като опиат.

 

Обичам тези мигове вълшебни,

когато сменя се нощта със ден,

пробуждащите ме целувки нежни...

Обичам ти да си до мен!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АнеблА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...