Пробуждане
Пробуждане
Мастилено, небето се пробуди,
заспиваха последните звезди,
вечно бързащ вятър се зачуди
и с тайнствен шепот ни благослови.
А те са свикнали отколе
да срещат всяко утро с нас
и Слънцето, поглеждайки надолу,
да ни огрява в ранен час.
И аз обичам сгушена до тебе
деня да срещам в твоите очи,
да ни омайва на нощта дъхът последен,
докато навън съвсем развидели.
Обичам сутрин да попива
в мене твоят аромат
и денем в кожата си да го нося,
да ми действа като опиат.
Обичам тези мигове вълшебни,
когато сменя се нощта със ден,
пробуждащите ме целувки нежни...
Обичам ти да си до мен!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© АнеблА Todos los derechos reservados
