13 abr 2010, 21:10

Пробуждане 

  Poesía » De amor
535 0 2

Пробуждане

 

Мастилено, небето се пробуди,

заспиваха последните звезди,

вечно бързащ вятър се зачуди

и с тайнствен шепот ни благослови.

 

А те са свикнали отколе

да срещат всяко утро с нас

и Слънцето, поглеждайки надолу,

да ни огрява в ранен час.

 

И аз обичам сгушена до тебе

деня да срещам в твоите очи,

да ни омайва на нощта дъхът последен,

докато навън съвсем развидели.

 

Обичам сутрин да попива

в мене твоят аромат

и денем в кожата си да го нося,

да ми действа като опиат.

 

Обичам тези мигове вълшебни,

когато сменя се нощта със ден,

пробуждащите ме целувки нежни...

Обичам ти да си до мен!

 

© АнеблА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??