Apr 13, 2010, 9:10 PM

Пробуждане 

  Poetry » Love
536 0 2

Пробуждане

 

Мастилено, небето се пробуди,

заспиваха последните звезди,

вечно бързащ вятър се зачуди

и с тайнствен шепот ни благослови.

 

А те са свикнали отколе

да срещат всяко утро с нас

и Слънцето, поглеждайки надолу,

да ни огрява в ранен час.

 

И аз обичам сгушена до тебе

деня да срещам в твоите очи,

да ни омайва на нощта дъхът последен,

докато навън съвсем развидели.

 

Обичам сутрин да попива

в мене твоят аромат

и денем в кожата си да го нося,

да ми действа като опиат.

 

Обичам тези мигове вълшебни,

когато сменя се нощта със ден,

пробуждащите ме целувки нежни...

Обичам ти да си до мен!

 

© АнеблА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??