Пробуждане
Пробуждане
Мастилено, небето се пробуди,
заспиваха последните звезди,
вечно бързащ вятър се зачуди
и с тайнствен шепот ни благослови.
А те са свикнали отколе
да срещат всяко утро с нас
и Слънцето, поглеждайки надолу,
да ни огрява в ранен час.
И аз обичам сгушена до тебе
деня да срещам в твоите очи,
да ни омайва на нощта дъхът последен,
докато навън съвсем развидели.
Обичам сутрин да попива
в мене твоят аромат
и денем в кожата си да го нося,
да ми действа като опиат.
Обичам тези мигове вълшебни,
когато сменя се нощта със ден,
пробуждащите ме целувки нежни...
Обичам ти да си до мен!
© АнеблА All rights reserved.
