19 июн. 2009 г., 12:55

Прочит на любовта

736 0 0

В една малка стая,

някъде накрай света,

съм разтворил книга

и чета за любовта.

 

Чета и препрочитам

всеки отделен ред,

а сърцето ми срича

и не гледам напред.

 

В тази малка книга

какво ли ще намеря,

искам да викна "Стига",

живота сам да определям.

 

Трудно е, когато си сам

и помощ отникъде няма,

всичко това е, знам,

една огромна измама.

 

Все пак се надявам

с теб да преоткрия света,

да отхвърлим тази измама

и да намерим пак любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Борисов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...