30 янв. 2018 г., 00:42

Продавачът на катинари

3K 24 33

Блъсканица. Шум. Патаклама.
Всеки гледа някой да предвари.
На сергия – в облак от тъма –
дяволът продава катинари.

 

"Хайде, хора! Спазвайте си ред!
Стока е донесена за всички.
Само нека видя най-напред,
вашите протегнати ръчички.

 

Брей, госпожо! Сърчице в сатен!
На везната дайте го веднага!
И ще си получите от мен
катинарът, който ви приляга.

 

Сигурност ли? Моля ви, мадам!
Карате ме гръмко да се смея.
Щом заключа всичкия ви срам –
вие ще сте приказната фея.

 

Няма да ви мъчи ничий глад,
нито скръб и гнусна милостиня.
Но ще бъде новият ви свят
чуден, като Райската градина.

 

Ето, колко лесно е! Нали?
Следващият... Браво, господине!
Свикнал сте сърце да ви боли,
а пък то е нужно да изстине.

 

Скрупули ли? Бога ми! О, не!
Давам ви гаранция от ада!
Даже клет сирак на колене
смях ще предизвиква. Не пощада!

 

Ключ ли? Да! Но той остава в мен!
Катинарът дава се заключен.
Тъй се гарантира вечен плен
и живот – съвсем благополучен.

 

Я, младеж! И ти ли идваш тук?
Браво! Колко млад, а мене иска!
Със сърце, напомнящо за чук,
с който си изграждам обелиска...

 

Готин ли? Какво говориш? Виж!
Ще си супер с моята защита!
Светлото си бъдеще държиш
с тази придобивка дяволита!"

 

Блъсканица. Шум. Патаклама.
Катинари. Гробници мъртвешки.
Скрива се в зловещата тъма
дяволът със куп сърца човешки...

 

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Ведрин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...