Продължение...
123/Аз най напред ора земята.
И я отесвам от трева.
И гдето в слънце е огрято,
равнявам го като тава...
Избирам място до бунаря...
.До там пътечката си прав.
Дълбая дългите бразди,
за да вървят до там води,
за разсада си да се грижа.
Копая дивата трева
и съм доволен от това!
Знам, този труд не е престижен,
но няма нещо на света,
да се постига, ей така!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Hristo Slavov Все права защищены