Продължение...

127/Щом сутрин рано се събудя,

„посятото” ще посетя.

И  стъпвам  в двора да се трудя

и жадните да напоя...

Аз заедно със тях оставам,

Съвети  всякакви да давам

да чакам да ме разберат.

Тук чувствата ни са взаимни.

Не казвам туй, че е любов,

а някакъв природен зов,

без злоба и без бойни бивни.

Със настроение във мен,

започвам чакания Ден!