127/Щом сутрин рано се събудя,
„посятото” ще посетя.
И стъпвам в двора да се трудя
и жадните да напоя...
Аз заедно със тях оставам,
Съвети всякакви да давам
да чакам да ме разберат.
Тук чувствата ни са взаимни.
Не казвам туй, че е любов,
а някакъв природен зов,
без злоба и без бойни бивни.
Със настроение във мен,
започвам чакания Ден!
© Hristo Slavov All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
