Продължение...
127/Щом сутрин рано се събудя,
„посятото” ще посетя.
И стъпвам в двора да се трудя
и жадните да напоя...
Аз заедно със тях оставам,
Съвети всякакви да давам
да чакам да ме разберат.
Тук чувствата ни са взаимни.
Не казвам туй, че е любов,
а някакъв природен зов,
без злоба и без бойни бивни.
Със настроение във мен,
започвам чакания Ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Hristo Slavov Всички права запазени
