129/Със него сядахме в кафето.
И си поръчахме кафе.
С жените, както е прието,
със тях се чувстваме добре.
И казано дори банално,
това бе наш'то „социално”.
Но често в много летни дни,
ми идват гости от страни,
чрез тях аз със света общувам
и търся техния контакт,
приемам ги зад своя праг
и разни теми с тях раздувам!
И както в турски сериал,
на себе си съм се отдал!
130/В разходките си край реката,
аз вдишвам въздуха ѝ свеж,
отпускам си така душата,
особено щом тръгна пеш.
Това ми спомени докарва...
И в друго време ме стоварва,
туй ще ме радва и тъжи,
със истини и със лъжи
и днешното ми ще разкара!
Вървя край редки върбалаци,
с блестящи вирове с води,
где „егото” ми се роди
и за прескача басамаци*!
И ходейки по пътя стар,
разбирам вече, че съм стар...
------------------------------------------
* - големи камъни по които се минава водно препятствие
© Hristo Slavov Все права защищены