23 мар. 2017 г., 15:48  

Продължение...

1.2K 0 0

129/Със него сядахме в кафето.

И си поръчахме кафе.

С жените, както е прието,

със тях се чувстваме добре.

И казано дори банално,

това бе наш'то „социално”.

Но често в много летни дни,

ми идват гости от страни,

чрез тях аз със света общувам

и търся техния контакт,

приемам ги зад своя  праг

и разни теми с тях раздувам!

И както в турски  сериал,

на себе си съм се отдал!

 

 

 

130/В разходките си край реката,

аз вдишвам въздуха ѝ свеж,

отпускам си така душата,

особено  щом  тръгна пеш.

Това ми спомени докарва...

И в друго време ме стоварва,

туй ще ме радва и тъжи,

със истини и със лъжи

и днешното ми  ще разкара!

Вървя край редки върбалаци,

с блестящи  вирове с води,

где „егото” ми се роди

и за прескача басамаци*!     

И ходейки по пътя стар,

разбирам вече, че съм стар...

------------------------------------------

* - големи камъни по които се минава водно препятствие

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...