Продължение...

129/Със него сядахме в кафето.

И си поръчахме кафе.

С жените, както е прието,

със тях се чувстваме добре.

И казано дори банално,

това бе наш'то „социално”.

Но често в много летни дни,

ми идват гости от страни,

чрез тях аз със света общувам

и търся техния контакт,

приемам ги зад своя  праг

и разни теми с тях раздувам!

И както в турски  сериал,

на себе си съм се отдал!

130/В разходките си край реката,

аз вдишвам въздуха ѝ свеж,

отпускам си така душата,

особено  щом  тръгна пеш.

Това ми спомени докарва...

И в друго време ме стоварва,

туй ще ме радва и тъжи,

със истини и със лъжи

и днешното ми  ще разкара!

Вървя край редки върбалаци,

с блестящи  вирове с води,

где „егото” ми се роди

и за прескача басамаци*!     

И ходейки по пътя стар,

разбирам вече, че съм стар...

------------------------------------------

* - големи камъни по които се минава водно препятствие