23 mar 2017, 15:48  

Продължение...

  Poesía » Civil
1.1K 0 0

129/Със него сядахме в кафето.

И си поръчахме кафе.

С жените, както е прието,

със тях се чувстваме добре.

И казано дори банално,

това бе наш'то „социално”.

Но често в много летни дни,

ми идват гости от страни,

чрез тях аз със света общувам

и търся техния контакт,

приемам ги зад своя  праг

и разни теми с тях раздувам!

И както в турски  сериал,

на себе си съм се отдал!

 

 

 

130/В разходките си край реката,

аз вдишвам въздуха ѝ свеж,

отпускам си така душата,

особено  щом  тръгна пеш.

Това ми спомени докарва...

И в друго време ме стоварва,

туй ще ме радва и тъжи,

със истини и със лъжи

и днешното ми  ще разкара!

Вървя край редки върбалаци,

с блестящи  вирове с води,

где „егото” ми се роди

и за прескача басамаци*!     

И ходейки по пътя стар,

разбирам вече, че съм стар...

------------------------------------------

* - големи камъни по които се минава водно препятствие

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Slavov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...