Продължение...
136/Аз виждам селото умира!
То няма да се възроди!
Училището като спират,
ще чакаме от туй беди...
Тук хората са двеста души
и в малко къщи комин пуши.
Това е дом на старостта –
забравен ъгъл на света.
Тук хубавите селски къщи,
опустяват всеки ден.
И този тумор наследен,
претъпкан вече ни се връща!
О, трябва да се разбере,
че с туй Страната ще умре!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Hristo Slavov Все права защищены