Продължение...

Poetry » Civic

706 0 0

136/Аз виждам селото умира!

То няма да се възроди!

Училището като спират,

ще чакаме от туй беди...

Тук хората са двеста души

и в малко къщи комин пуши.

Това е дом на старостта –

забравен ъгъл на света.

Тук хубавите селски къщи,

опустяват всеки ден.

И този тумор наследен,

претъпкан вече ни се връща!

О, трябва да се разбере,

че с туй Страната ще умре!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0