24 нояб. 2016 г., 12:55

"Продължение" на първата ми книга

552 0 0

 

5/ Но има често и моменти,

дано със мен се съгласиш,

че стеклите се компоненти,

ще трябва сам да нагласиш,

така, че цялата верига,

по-лесно от теб да се вдига.

И трябва да си дипломат,

че инак могат да те спрат,

че много често ще те питат,

за тебе кой е кум, кой сват.

Нещата ти защо вървят?

И трябва да си  окомуш –

не става всичка на юруш!

 

6/Нещата като си припомня,

ще тръгна бавно – ред по ред,

ще пиша искрено и скромно,

дано така да съм приет!

Живота ми бе интересен,

не казвам аз, че беше лесен!

Но казано със две слова –

не свърши във една глава!

И мисля си, че се проточи...

По дълъг път сега върви.

Не знам представяш ли си ти,

той границите ми надскочи.

Аз мислех, че до шестдесет!?

Но той  надскочи моя плет!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...