24 nov 2016, 12:55

"Продължение" на първата ми книга

  Poesía » Civil
553 0 0

 

5/ Но има често и моменти,

дано със мен се съгласиш,

че стеклите се компоненти,

ще трябва сам да нагласиш,

така, че цялата верига,

по-лесно от теб да се вдига.

И трябва да си дипломат,

че инак могат да те спрат,

че много често ще те питат,

за тебе кой е кум, кой сват.

Нещата ти защо вървят?

И трябва да си  окомуш –

не става всичка на юруш!

 

6/Нещата като си припомня,

ще тръгна бавно – ред по ред,

ще пиша искрено и скромно,

дано така да съм приет!

Живота ми бе интересен,

не казвам аз, че беше лесен!

Но казано със две слова –

не свърши във една глава!

И мисля си, че се проточи...

По дълъг път сега върви.

Не знам представяш ли си ти,

той границите ми надскочи.

Аз мислех, че до шестдесет!?

Но той  надскочи моя плет!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Slavov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....