24 nov 2016, 12:55

"Продължение" на първата ми книга

  Poesía » Civil
549 0 0

 

5/ Но има често и моменти,

дано със мен се съгласиш,

че стеклите се компоненти,

ще трябва сам да нагласиш,

така, че цялата верига,

по-лесно от теб да се вдига.

И трябва да си дипломат,

че инак могат да те спрат,

че много често ще те питат,

за тебе кой е кум, кой сват.

Нещата ти защо вървят?

И трябва да си  окомуш –

не става всичка на юруш!

 

6/Нещата като си припомня,

ще тръгна бавно – ред по ред,

ще пиша искрено и скромно,

дано така да съм приет!

Живота ми бе интересен,

не казвам аз, че беше лесен!

Но казано със две слова –

не свърши във една глава!

И мисля си, че се проточи...

По дълъг път сега върви.

Не знам представяш ли си ти,

той границите ми надскочи.

Аз мислех, че до шестдесет!?

Но той  надскочи моя плет!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Slavov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...