5 февр. 2017 г., 18:42  

Продължение на първата ми книга

672 0 0

"ПРОДЪЛЖЕНИЕ" НА ПЪРВАТА МИ КНИГА

 

V / ЕЖЕДНЕВИЕТО МИ ОТНОВО

 

85/Аз пак съм в моята родина.

Седя си пак на моя стол!

След миналите две години,

пак  ям от българската сол...

За моя дом аз не тъгувам,

във собствени  води пак плувам.

След преживяното по-зрял

аз флага си пак бих развял...

Страната  виждам по-красива!

Тук няма бръснати глави...

О, нека Бог благослови-

България да бъде жива!

И нека в моя малък свят,

щастливи дни да за вървят!

 

 

86/О, за „позор или за слава”,

безспирно времето лети

и туй което Бог ни дава,

ще трябва да се над гради!

Аз не намерих,че живота,

е спряна на по-висока квота .

Макар и малко променен,

все същия си е за мен...

Да мога да го заживея,

да ставам сутрин след нощта,

до правя същите неща

и лично  пак да го възпея!

Благодаря на този свят,

за мен и той е благодат!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...