5.02.2017 г., 18:42  

Продължение на първата ми книга

679 0 0

"ПРОДЪЛЖЕНИЕ" НА ПЪРВАТА МИ КНИГА

 

V / ЕЖЕДНЕВИЕТО МИ ОТНОВО

 

85/Аз пак съм в моята родина.

Седя си пак на моя стол!

След миналите две години,

пак  ям от българската сол...

За моя дом аз не тъгувам,

във собствени  води пак плувам.

След преживяното по-зрял

аз флага си пак бих развял...

Страната  виждам по-красива!

Тук няма бръснати глави...

О, нека Бог благослови-

България да бъде жива!

И нека в моя малък свят,

щастливи дни да за вървят!

 

 

86/О, за „позор или за слава”,

безспирно времето лети

и туй което Бог ни дава,

ще трябва да се над гради!

Аз не намерих,че живота,

е спряна на по-висока квота .

Макар и малко променен,

все същия си е за мен...

Да мога да го заживея,

да ставам сутрин след нощта,

до правя същите неща

и лично  пак да го възпея!

Благодаря на този свят,

за мен и той е благодат!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....