Продължение на теб
Едно момче ми отвори вратата. Тогава
не знаех, че там ще открия фрагмент
от магия която е спяла в забрава,
от невинност, от бездънно дълбок сантимент.
От наследствена лирика, кротко течаща -
венозно - в неспирни, спокойни води.
От сърдечност - непринудена, пряма, растяща..
Незаличимо клеймо върху крехки гърди.
Сноп от слънчеви панделки в косите му свети.
От очите му синя безбрежност струи.
Туй момче ми отвори вратата, и ето -
своя свят върху шепа парцел построи.
Ако знах тогава, че пак ще те срещна
в друг, по-практичен и нов вариант,
не бих се съмнявала, че сърцето успешно
ще намери в света своя точен квадрант.
Ако знаех тогава, че всичко в живота
се свежда до края на пъпната връв.
Че децата са смисълът.. Първата нота
на последната ария. Любов. Плът. И кръв.
© Jane Doe Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Добре завърнала се. Прочетох с кеф!
-
Здравей, Стойчо! Честта е моя!Благодаря!
-
Здравей, Лора!
За мен е чест и удоволствие да те чета отново! -
Светле, благодаря за милото посрещане! Понякога вдъхновението също си взима отпуск 🙂
Плевелче, здравей и на теб! 🙂 -
Прочетох с удоволствие!
-
Къде се беше изгубило, мило момиче? Много добро завръщане!
-
Благодаря!
-
Радвам се, че се завърна!
-
"Първата нота на последната ария" - много ми харесва тази метафора, защото и много истина се крие в нея.
Въздействащ стих, близо до моето светоусещане. -
Зашеметяващ стих и много близо до мен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поднасям ти горещи аплодисменти!