ZamDirector (Jane Doe)
74 506
18 feb 2022, 16:28

Продължение на теб 

  Poesía
562 6 11

Едно момче ми отвори вратата. Тогава
не знаех, че там ще открия фрагмент
от магия която е спяла в забрава,
от невинност, от бездънно дълбок сантимент.

 

От наследствена лирика, кротко течаща - 
венозно - в неспирни, спокойни води. 
От сърдечност - непринудена, пряма, растяща.. 
Незаличимо клеймо върху крехки гърди. 

 

Сноп от слънчеви панделки в косите му свети. 
От очите му синя безбрежност струи. 
Туй момче ми отвори вратата, и ето -

своя свят върху шепа парцел построи. 

 

Ако знах тогава, че пак ще те срещна 
в друг, по-практичен и нов вариант, 
не бих се съмнявала, че сърцето успешно
ще намери в света своя точен квадрант. 

 

Ако знаех тогава, че всичко в живота
се свежда до края на пъпната връв. 
Че децата са смисълът.. Първата нота
на последната ария. Любов. Плът. И кръв. 
 

© Jane Doe Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Как се радвам, че отново си тук! Пишеш великолепно! Поантата ме заплени, Лора!
    Поднасям ти горещи аплодисменти!
  • Добре завърнала се. Прочетох с кеф!
  • Здравей, Стойчо! Честта е моя!Благодаря!
  • Здравей, Лора!
    За мен е чест и удоволствие да те чета отново!
  • Светле, благодаря за милото посрещане! Понякога вдъхновението също си взима отпуск 🙂
    Плевелче, здравей и на теб! 🙂
  • Прочетох с удоволствие!
  • Къде се беше изгубило, мило момиче? Много добро завръщане!
  • Благодаря!
  • Радвам се, че се завърна!
  • "Първата нота на последната ария" - много ми харесва тази метафора, защото и много истина се крие в нея.
    Въздействащ стих, близо до моето светоусещане.
  • Зашеметяващ стих и много близо до мен!
Propuestas
: ??:??