Продължение на теб
Едно момче ми отвори вратата. Тогава
не знаех, че там ще открия фрагмент
от магия която е спяла в забрава,
от невинност, от бездънно дълбок сантимент.
От наследствена лирика, кротко течаща -
венозно - в неспирни, спокойни води.
От сърдечност - непринудена, пряма, растяща..
Незаличимо клеймо върху крехки гърди.
Сноп от слънчеви панделки в косите му свети.
От очите му синя безбрежност струи.
Туй момче ми отвори вратата, и ето -
своя свят върху шепа парцел построи.
Ако знах тогава, че пак ще те срещна
в друг, по-практичен и нов вариант,
не бих се съмнявала, че сърцето успешно
ще намери в света своя точен квадрант.
Ако знаех тогава, че всичко в живота
се свежда до края на пъпната връв.
Че децата са смисълът.. Първата нота
на последната ария. Любов. Плът. И кръв.
© Jane Doe All rights reserved.
