Продължителен дъжд
На Николай Лилиев
Нашепва песенно вода небесна,
на струйки капе с шум сребрист.
Дъждът навъсено обгръща кестена,
унило мокри лист след лист.
Авлига стресната в шубрак, несретна,
се гуши и надава вик.
В мъгла надвесена потъва месецът
и черен мрак – студен, безлик,
нашепва песенно.
Мълча невесела, сама сред преспите
от мрак и дъжд – горчив и тих.
"Нали вън пролет е!" – мълвя унесена,
а ехото отвръща в стих:
"Ръми. Есен е."
8.03.2000
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Димитрова Все права защищены
