Прогнозата е буря без затишие...
Прогнозата е буря без затишие...
И гоня те от мислите си пак,
а те – напук на всеки разум трезвен,
догонват те в невидимия мрак
и моят сън във сянката ти чезне...
Очите си затварям пак... и стискам
клепачите си до почервеняване...
Не трябва да те гледам! А как искам...
И взирам се във теб до зазоряване...
Попивам всяка мъничка частица
под нежния светилник на Луната.
И нека да е грях! Не съм светица!
Готова съм да понеса вината!
Минутите отдавна не броя -
потапям ги във страниците бели.
Безсънието свое в стих редя.
Часовниковите стрелки са спрели.
Романтика... Копнеж... И луностишие.
Мъчение... Тревога... Тъжен зов.
Прогнозата е буря! Без затишие.
Носталгия... Безумие... Любов!
А утре, щом Луната отлети,
сърцето си от теб ще излекувам,
душата ми спокойна ще заспи...
И ще се моля... да не те сънувам!
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
