Девет дни код червен е. Девет нощи вали.
По пътеките кални няма даже следи.
Любовта съкрушено мокра рокля свали
и остана пак гола, както беше преди.
Без прическа, без гривни, без вечерния грим,
тя прекрачи през прага и затръшна врати...
А пък ние наситено, предвидимо мълчим –
изтънели до скъсване, успоредни черти!
Девет облака пият безпосочна тъга
и пияни от истини, утре пак ще валят...
Ти ще бягаш от себе си, аз ще чакам снега,
докато до издишване, всички дни се смалят.