Jan 14, 2015, 7:42 AM

Прогнози

  Poetry
918 0 10

 

                                  Девет дни код червен е. Девет нощи вали.

                                  По пътеките кални няма даже следи.

                                  Любовта съкрушено мокра рокля свали

                                  и остана пак гола, както беше преди.

 

                                  Без прическа, без гривни, без вечерния грим,

                                  тя прекрачи през прага и затръшна врати...

                                  А пък ние наситено, предвидимо мълчим –

                                  изтънели до скъсване,  успоредни черти!

 

                                  Девет облака пият безпосочна тъга

                                  и пияни от истини, утре пак ще валят...

                                  Ти ще бягаш от себе си, аз ще чакам снега,

                                  докато до издишване, всички дни се смалят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...