14.01.2015 г., 7:42

Прогнози

919 0 10

 

                                  Девет дни код червен е. Девет нощи вали.

                                  По пътеките кални няма даже следи.

                                  Любовта съкрушено мокра рокля свали

                                  и остана пак гола, както беше преди.

 

                                  Без прическа, без гривни, без вечерния грим,

                                  тя прекрачи през прага и затръшна врати...

                                  А пък ние наситено, предвидимо мълчим –

                                  изтънели до скъсване,  успоредни черти!

 

                                  Девет облака пият безпосочна тъга

                                  и пияни от истини, утре пак ще валят...

                                  Ти ще бягаш от себе си, аз ще чакам снега,

                                  докато до издишване, всички дни се смалят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...