7 окт. 2015 г., 07:56

Прогони скръбта

511 0 3

                                                                       Прогони скръбта

 

 

Докосна душата ми нежна

не мога да живея в мрака.

Имам нужда от тебе! Аз съм тъжна

научи ме да обичам, сърцето ще чака.

 

Научи ме да обичам тихо и кротко

не искам да изгарям от любов и страст

докосни душата ми и да усетя сластно

да получа целувка със сласт.

 

Една целувка сладостна дължа на тебе

в ушите ми пищи тишината и изгарям

колко много ми липсваш знае едно небе

да липсваш ми и сто пъти го повтарям.

 

Моето ненаситно сърце все иска

да живее, да жадува за сърцето мъжко

докосна сърцето ми от вълните се пръска.

Как по-малко да те обичам? Много е тежко.

 

Докосна сърцето, да и си отиде

не питаш как изкарах нощта

имам нужда да дойда, а ти ме предаде

имам нужда да прогоня скръбта.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....