7.10.2015 г., 7:56

Прогони скръбта

512 0 3

                                                                       Прогони скръбта

 

 

Докосна душата ми нежна

не мога да живея в мрака.

Имам нужда от тебе! Аз съм тъжна

научи ме да обичам, сърцето ще чака.

 

Научи ме да обичам тихо и кротко

не искам да изгарям от любов и страст

докосни душата ми и да усетя сластно

да получа целувка със сласт.

 

Една целувка сладостна дължа на тебе

в ушите ми пищи тишината и изгарям

колко много ми липсваш знае едно небе

да липсваш ми и сто пъти го повтарям.

 

Моето ненаситно сърце все иска

да живее, да жадува за сърцето мъжко

докосна сърцето ми от вълните се пръска.

Как по-малко да те обичам? Много е тежко.

 

Докосна сърцето, да и си отиде

не питаш как изкарах нощта

имам нужда да дойда, а ти ме предаде

имам нужда да прогоня скръбта.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...