26 янв. 2010 г., 12:17

Проиграна

1.1K 0 7

Аз плача (но не като нормалните хора).

Сълзите не капят от моите очи...

И готова съм все за трошички да моля,

за фалшива любов да се боря дори!

 

Борих се до край! Даже и след края,

а ти проигра ме на покер с любовта.

Заложи ме, изигра ме, изгуби ме...

Да си ме върнеш не си направи труда!

 

А любовта проигра ме с много мъже,

(непотребна се оказах дори и за нея)!

И сякаш нарочно все ме губеше,

(но така накара ме едно да проумея).

 

На тебе едва ли ти липсвам сега,

в живота ти преминах тъй бегло.

Забрави ме... и се върна при твоята жена.

А аз от мъка се върнах при него...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванеса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поредното хубаво стихотворение!Продължавай да твориш, мила
  • Тъжно, но наистина много много хубаво...
  • На тебе едва ли ти липсвам сега,
    в живота ти преминах тъй бегло.
    Забрави ме... и се върна при твоята жена.
    А аз от мъка се върнах при него...

    Страхотно е наистина! Поздрав!




























  • Благодаря много за хубавите думи, мила!Това означава много за мен Още веднъж благодаря!
  • Вече не пропускам нищо което публикуваш, иначе много бих изпуснала! Много ти се възхищавам!
    А, това... направо ме разтърси!
    Продължавай все така

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...