26.01.2010 г., 12:17

Проиграна

1.1K 0 7

Аз плача (но не като нормалните хора).

Сълзите не капят от моите очи...

И готова съм все за трошички да моля,

за фалшива любов да се боря дори!

 

Борих се до край! Даже и след края,

а ти проигра ме на покер с любовта.

Заложи ме, изигра ме, изгуби ме...

Да си ме върнеш не си направи труда!

 

А любовта проигра ме с много мъже,

(непотребна се оказах дори и за нея)!

И сякаш нарочно все ме губеше,

(но така накара ме едно да проумея).

 

На тебе едва ли ти липсвам сега,

в живота ти преминах тъй бегло.

Забрави ме... и се върна при твоята жена.

А аз от мъка се върнах при него...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванеса Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поредното хубаво стихотворение!Продължавай да твориш, мила
  • Тъжно, но наистина много много хубаво...
  • На тебе едва ли ти липсвам сега,
    в живота ти преминах тъй бегло.
    Забрави ме... и се върна при твоята жена.
    А аз от мъка се върнах при него...

    Страхотно е наистина! Поздрав!




























  • Благодаря много за хубавите думи, мила!Това означава много за мен Още веднъж благодаря!
  • Вече не пропускам нищо което публикуваш, иначе много бих изпуснала! Много ти се възхищавам!
    А, това... направо ме разтърси!
    Продължавай все така

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...