vanesa_crazy (Ванеса)
103 1597
26.01.2010 г., 12:17 ч.

Проиграна 

  Поезия
817 0 7

Аз плача (но не като нормалните хора).

Сълзите не капят от моите очи...

И готова съм все за трошички да моля,

за фалшива любов да се боря дори!

 

Борих се до край! Даже и след края,

а ти проигра ме на покер с любовта.

Заложи ме, изигра ме, изгуби ме...

Да си ме върнеш не си направи труда!

 

А любовта проигра ме с много мъже,

(непотребна се оказах дори и за нея)!

И сякаш нарочно все ме губеше,

(но така накара ме едно да проумея).

 

На тебе едва ли ти липсвам сега,

в живота ти преминах тъй бегло.

Забрави ме... и се върна при твоята жена.

А аз от мъка се върнах при него...

© Ванеса Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поредното хубаво стихотворение!Продължавай да твориш, мила
  • Тъжно, но наистина много много хубаво...
  • На тебе едва ли ти липсвам сега,
    в живота ти преминах тъй бегло.
    Забрави ме... и се върна при твоята жена.
    А аз от мъка се върнах при него...

    Страхотно е наистина! Поздрав!




























  • Благодаря много за хубавите думи, мила!Това означава много за мен Още веднъж благодаря!
  • Вече не пропускам нищо което публикуваш, иначе много бих изпуснала! Много ти се възхищавам!
    А, това... направо ме разтърси!
    Продължавай все така
  • Мерси
  • Страхотна си!Браво!
Предложения
: ??:??