Проиграна
Аз плача (но не като нормалните хора).
Сълзите не капят от моите очи...
И готова съм все за трошички да моля,
за фалшива любов да се боря дори!
Борих се до край! Даже и след края,
а ти проигра ме на покер с любовта.
Заложи ме, изигра ме, изгуби ме...
Да си ме върнеш не си направи труда!
А любовта проигра ме с много мъже,
(непотребна се оказах дори и за нея)!
И сякаш нарочно все ме губеше,
(но така накара ме едно да проумея).
На тебе едва ли ти липсвам сега,
в живота ти преминах тъй бегло.
Забрави ме... и се върна при твоята жена.
А аз от мъка се върнах при него...
© Ванеса All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поредното хубаво стихотворение!Продължавай да твориш, мила
-
Тъжно, но наистина много много хубаво...
-
На тебе едва ли ти липсвам сега,
в живота ти преминах тъй бегло.
Забрави ме... и се върна при твоята жена.
А аз от мъка се върнах при него...
Страхотно е наистина! Поздрав!
-
Благодаря много за хубавите думи, мила!Това означава много за мен Още веднъж благодаря!
-
Вече не пропускам нищо което публикуваш, иначе много бих изпуснала! Много ти се възхищавам!
А, това... направо ме разтърси!
Продължавай все така -
Мерси
-
Страхотна си!Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
