22 нояб. 2013 г., 21:54
Удобно бях заспала от години,
не помня даже бройка, N навярно...
Без сънища, мечти и детелини -
наречени със щастие измамно.
Уютничко ми бе. Е... скучно леко
но нямаш грижи, спиш си и това е.
Животът си свирука отдалеко,
какво се случва даже и нехаеш.
От де се взе тя - странна твар, проклета,
любов ли бе, какво ли и аз не знам.
Погъделичка ме и щипна по нослето
и седна на отсрещния диван. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация