Проклетница... или моето спасение
Удобно бях заспала от години,
не помня даже бройка, N навярно...
Без сънища, мечти и детелини -
наречени със щастие измамно.
Уютничко ми бе. Е... скучно леко
но нямаш грижи, спиш си и това е.
Животът си свирука отдалеко,
какво се случва даже и нехаеш.
От де се взе тя - странна твар, проклета,
любов ли бе, какво ли и аз не знам.
Погъделичка ме и щипна по нослето
и седна на отсрещния диван.
Иди, та спи... Намига ми с усмивка
и мамещо ми шепне: "С мене хайде".
Издърпа ме от топлата завивка,
поведе ме по пътища незнайни.
И ей ме, нà хвърчаща, боса, смешна,
обичаща и жива, сладко-луда.
Недейте като мен правете грешка,
проспивайки прекрасното. С поука
една любов окичи ми ушето
това е всичко май... най-общо взето.
Животът ли? Все тъй си си свирука.
Но аз обичам и съм вече друга, друга...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Велкова Всички права запазени
за много години Силви 
