Проклето да си,

глупаво сърце!
Захвърляха те и подритваха

в калта, ненужно,
а ти не спря да се надяваш,

ще се пръснеш.

Проклето да си,

сиромашко ми сърце!
От врата на врата

с тебе ме водиш да прося
и чакаш...

за остатък от нежност се молиш.

Проклето да си,

влюбено сърце!
От мен раздаваш

и търсиш обич в замяна.

Да те чакам да изстинеш уморих се
и аз ще те захвърля,
като всички, а от толкова любови
ни една за теб сълза не ще пророни.