Проклето да си,
глупаво сърце!
Захвърляха те и подритваха
в калта, ненужно,
а ти не спря да се надяваш,
ще се пръснеш.
Проклето да си,
сиромашко ми сърце!
От врата на врата
с тебе ме водиш да прося
и чакаш...
за остатък от нежност се молиш.
Проклето да си,
влюбено сърце!
От мен раздаваш
и търсиш обич в замяна.
Да те чакам да изстинеш уморих се
и аз ще те захвърля,
като всички, а от толкова любови
ни една за теб сълза не ще пророни.
© Снежа Всички права запазени