27 сент. 2010 г., 11:09

Проклето неведение

1.1K 0 8

Проклето неведение

 

На Н.

 

Не вярвах, че ще срещна теб

сред безметежна самота,

сред свят, обгърнат с вечен лед,

жадуващ вечно любовта.

 

Не вярвах, че ще те позная

след толкова самотни векове,

но днес отново виждам Рая

и как умират всички страхове.

 

Не вярвах, че ще те обикна,

че ще се влюбя точно в теб,

но днес от никъде изникна

изгаряща любов сред лед.

 

Не вярвах, че ще трае само миг,

че този свят обречен е на мъка;

аз срещнах те, обикнах те и с вик

сега проклинам вечната разлъка.

 

Не вярвах, че ще те загубя,

едва дочула твоя глас,

не вярвах, че ще се погубя,

задето те обичам аз.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кат Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всичко си има обяснение.
    Всеки си има мнение.
    Това, което е искал да каже поетът трудно се анализира.
    Благодаря на всички, които са споделили мнението си, аз все пак има цял живот пред себе си, за да се уча.
  • При толкова невярване любовта е обречена. Нали е казано: "нека ви бъде според вярата ви" (Матей 9:27-29)
  • Ами,развързах цялото си въображение и разбрах, че лирическата се намира насред ледовете и пустошта, загубила вярата...До тук добре. Появява се обект на любовта й ( вероятно мъж), тази нова изгаряща тръпка изникнала насред ледовете, която й напомня за Рая (т.е. за красивия изпълнен със живот и топлина свят ) в един момент се оказва жертва на любовта на лирическата ?!Защо?Вероятно е паднал в жертва на осверипялата от глад ?! "Не вярвах, че ще те загубя,

    едва дочула твоя глас,

    не знаех, че ще те погубя,

    задето те обичам аз "

    ... Извинявам се, ако разсъждавам неправилно и не вниквам в дълбочина, но това успях да разбера, т.е. нищо не разбрах !
  • Само не ми се връзва "но днес отново виждам Рая". Може би нещо от рода на "ала видях мира на Рая" или нещо подобно, в мин. вр. Иначе излиза, че Рая = състояние след загубата (вж. последна строфа), което пък звучи безсмислено, предвид на всичкия лед

    (Това е моето наивно мнение.)
  • Благодаря, Велика Ники.
    Благодаря за искреността, Смешко.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...