27.09.2010 г., 11:09

Проклето неведение

1.1K 0 8

Проклето неведение

 

На Н.

 

Не вярвах, че ще срещна теб

сред безметежна самота,

сред свят, обгърнат с вечен лед,

жадуващ вечно любовта.

 

Не вярвах, че ще те позная

след толкова самотни векове,

но днес отново виждам Рая

и как умират всички страхове.

 

Не вярвах, че ще те обикна,

че ще се влюбя точно в теб,

но днес от никъде изникна

изгаряща любов сред лед.

 

Не вярвах, че ще трае само миг,

че този свят обречен е на мъка;

аз срещнах те, обикнах те и с вик

сега проклинам вечната разлъка.

 

Не вярвах, че ще те загубя,

едва дочула твоя глас,

не вярвах, че ще се погубя,

задето те обичам аз.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кат Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всичко си има обяснение.
    Всеки си има мнение.
    Това, което е искал да каже поетът трудно се анализира.
    Благодаря на всички, които са споделили мнението си, аз все пак има цял живот пред себе си, за да се уча.
  • При толкова невярване любовта е обречена. Нали е казано: "нека ви бъде според вярата ви" (Матей 9:27-29)
  • Ами,развързах цялото си въображение и разбрах, че лирическата се намира насред ледовете и пустошта, загубила вярата...До тук добре. Появява се обект на любовта й ( вероятно мъж), тази нова изгаряща тръпка изникнала насред ледовете, която й напомня за Рая (т.е. за красивия изпълнен със живот и топлина свят ) в един момент се оказва жертва на любовта на лирическата ?!Защо?Вероятно е паднал в жертва на осверипялата от глад ?! "Не вярвах, че ще те загубя,

    едва дочула твоя глас,

    не знаех, че ще те погубя,

    задето те обичам аз "

    ... Извинявам се, ако разсъждавам неправилно и не вниквам в дълбочина, но това успях да разбера, т.е. нищо не разбрах !
  • Само не ми се връзва "но днес отново виждам Рая". Може би нещо от рода на "ала видях мира на Рая" или нещо подобно, в мин. вр. Иначе излиза, че Рая = състояние след загубата (вж. последна строфа), което пък звучи безсмислено, предвид на всичкия лед

    (Това е моето наивно мнение.)
  • Благодаря, Велика Ники.
    Благодаря за искреността, Смешко.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...