Проклето неведение
Проклето неведение
На Н.
Не вярвах, че ще срещна теб
сред безметежна самота,
сред свят, обгърнат с вечен лед,
жадуващ вечно любовта.
Не вярвах, че ще те позная
след толкова самотни векове,
но днес отново виждам Рая
и как умират всички страхове.
Не вярвах, че ще те обикна,
че ще се влюбя точно в теб,
но днес от никъде изникна
изгаряща любов сред лед.
Не вярвах, че ще трае само миг,
че този свят обречен е на мъка;
аз срещнах те, обикнах те и с вик
сега проклинам вечната разлъка.
Не вярвах, че ще те загубя,
едва дочула твоя глас,
не вярвах, че ще се погубя,
задето те обичам аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кат Всички права запазени