Проклето неведение
Проклето неведение
На Н.
Не вярвах, че ще срещна теб
сред безметежна самота,
сред свят, обгърнат с вечен лед,
жадуващ вечно любовта.
Не вярвах, че ще те позная
след толкова самотни векове,
но днес отново виждам Рая
и как умират всички страхове.
Не вярвах, че ще те обикна,
че ще се влюбя точно в теб,
но днес от никъде изникна
изгаряща любов сред лед.
Не вярвах, че ще трае само миг,
че този свят обречен е на мъка;
аз срещнах те, обикнах те и с вик
сега проклинам вечната разлъка.
Не вярвах, че ще те загубя,
едва дочула твоя глас,
не вярвах, че ще се погубя,
задето те обичам аз.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.