7 февр. 2009 г., 14:06

Проклинам те!

2.4K 1 11

                Проклинам те!

 

 

Раздвоен ти на кръстопътя си остана,

незнаещ по пътя кой да продължиш -

дали по този, дето любовта те чака,

или по онзи, дето навикът те вика с молещи очи.

 

 

Раздиран си от хиляди въпроси,

разкъсван от страха да не сгрешиш,

късчетата си оставил течението да ги носи,

но ето го денят, когато трябва да решиш.

 

 

Каквото можех, сторих го за тебе,

дори това, което не можах.

Сега редът е твой - решението трябва да го вземеш

За себе си аз вече го избрах.

 

 

Поглеждаш кръстопътя и очи притваряш -

готов си крачката да сториш ти.

Проклинам те - накъдето ти и да потеглиш,

любовта към мене нека вечно те гори!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Проклинам те - накъдето ти и да потеглиш,
    любовта към мене нека вечно те гори!"

    На мен не ми звучи като любовна магия...Аз бих се изплашила ако някой ме прокълне с тези думи.Лично мнение, но си е доста страшничко да ти пожелават нещо, което да не ти дава спокойствие!А и дали е проклятие, магия или заричане - каква е разликата?Всичките са дяволски работи...
  • Да проклинаш за любов е като благословия, но много по-силно!
    Поздрав, Ела!
  • Много благодаря за коментарите и ценните за мен съвети, но "проклятие" ми харесва и няма да го заменя със "заричане". Няма негативизъм да прокълнеш някой да те обича вечно, когато той и без това си те обича, но се страхува от любовта си. Още веднъж ви благодаря за коментарите!
  • Хареса ми!Поздрави!
  • Хубаво проклятаие, макар че някой може и по друг начин да мисли

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...