Проклинам те!
Раздвоен ти на кръстопътя си остана,
незнаещ по пътя кой да продължиш -
дали по този, дето любовта те чака,
или по онзи, дето навикът те вика с молещи очи.
Раздиран си от хиляди въпроси,
разкъсван от страха да не сгрешиш,
късчетата си оставил течението да ги носи,
но ето го денят, когато трябва да решиш.
Каквото можех, сторих го за тебе,
дори това, което не можах.
Сега редът е твой - решението трябва да го вземеш ...