Проклинам те!
Проклинам те!
Раздвоен ти на кръстопътя си остана,
незнаещ по пътя кой да продължиш -
дали по този, дето любовта те чака,
или по онзи, дето навикът те вика с молещи очи.
Раздиран си от хиляди въпроси,
разкъсван от страха да не сгрешиш,
късчетата си оставил течението да ги носи,
но ето го денят, когато трябва да решиш.
Каквото можех, сторих го за тебе,
дори това, което не можах.
Сега редът е твой - решението трябва да го вземеш
За себе си аз вече го избрах.
Поглеждаш кръстопътя и очи притваряш -
готов си крачката да сториш ти.
Проклинам те - накъдето ти и да потеглиш,
любовта към мене нека вечно те гори!
© Яна Танева All rights reserved.
