smile (Ана)
60 132
20 февр. 2005 г., 16:16

Проклятие 

  Поэзия
976 0 2

Със трънен венец ще закича луната,
със златен сърп ще докосна звездите
и щом от адското царство въскръсне душата,
черна вълна ще погълне сълзите.

И нека облаци черни надвиснат над мене,
нощта да влее във вените ми мъртва вода,
пред олтара на мрака падам аз на колене,
нозете ми галят изсъхнала вече трева.

...

Под трънен венец, там - горе, луната
усмихна се нежно, протегна ръце,
огледа душата си бяла, там - долу, в реката
и с ледени пръсти разкъса мойто сърце...

© Ана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Близко и познато ми е,
    с поздрав за стиха,
    мног близко ми е ... преживяно ...
  • Черно е!!!!!!!Много черно!Дано героят не страда.
Предложения
: ??:??