Feb 20, 2005, 4:16 PM

Проклятие

  Poetry
1.2K 0 2

Със трънен венец ще закича луната,
със златен сърп ще докосна звездите
и щом от адското царство въскръсне душата,
черна вълна ще погълне сълзите.

И нека облаци черни надвиснат над мене,
нощта да влее във вените ми мъртва вода,
пред олтара на мрака падам аз на колене,
нозете ми галят изсъхнала вече трева.

...

Под трънен венец, там - горе, луната
усмихна се нежно, протегна ръце,
огледа душата си бяла, там - долу, в реката
и с ледени пръсти разкъса мойто сърце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Близко и познато ми е,
    с поздрав за стиха,
    мног близко ми е ... преживяно ...
  • Черно е!!!!!!!Много черно!Дано героят не страда.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....