vasisid (Василена Костова)
87 301
20 мар. 2007 г., 09:52

ПРОКЛЯТИЕ 

  Поэзия
865 0 5
Не те обичам...
Трябваше отдавна да го разбереш,
а ти ужасно страдаш за това.
Какво ти носят моите ръце -
жестоки ласки и ограбена любов.

Докосваш ме и ставам аз на въглен.
Говориш ми... в ушите ми свисти.     
Душата моя бликва - извор "стъклен".
Ръцете ми в окови... нарани.

Не чакай ти от мен красиви думи,  
                       не е  това за мене любовта.              
     Ще избухна в плач,
                   а може би в красиви рими.
                       
                Не ме проклинай...
                      Чака ме Света!

© Василена Костова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??