ПРОКЛЯТИЕ
Не те обичам...
Трябваше отдавна да го разбереш,
а ти ужасно страдаш за това.
Какво ти носят моите ръце -
жестоки ласки и ограбена любов.
Докосваш ме и ставам аз на въглен.
Говориш ми... в ушите ми свисти.
Душата моя бликва - извор "стъклен".
Ръцете ми в окови... нарани.
Не чакай ти от мен красиви думи,
не е това за мене любовта.
Ще избухна в плач,
а може би в красиви рими.
Не ме проклинай...
Чака ме Света!
Трябваше отдавна да го разбереш,
а ти ужасно страдаш за това.
Какво ти носят моите ръце -
жестоки ласки и ограбена любов.
Докосваш ме и ставам аз на въглен.
Говориш ми... в ушите ми свисти.
Душата моя бликва - извор "стъклен".
Ръцете ми в окови... нарани.
Не чакай ти от мен красиви думи,
не е това за мене любовта.
Ще избухна в плач,
а може би в красиви рими.
Не ме проклинай...
Чака ме Света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Костова Всички права запазени
