5 февр. 2009 г., 11:54

Проклятие

710 0 6

Проклех те от сърце

с мъка дълбока,

че лошо постъпваш

от злоба жестока.

Не разбра ли, че съм

неуязвима,

но твоят живот

от днес ще е пустиня:

суров, безпощаден,

без глътка вода,

само от завист

докара това!

Пек, слънце прижуля,

ни сянка за миг,

вървиш с дрехи раздрани,

крещиш, но без вик!

Вървиш, без да спираш,

през пясъци бели,

и плачеш, и падаш

с крака огрубели.

Проклиняш съдбата,

защо ли страдаш така?!

Не знаеш, че всъщност

изкупваш греха...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Toshich Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...