Feb 5, 2009, 11:54 AM

Проклятие

  Poetry
712 0 6

Проклех те от сърце

с мъка дълбока,

че лошо постъпваш

от злоба жестока.

Не разбра ли, че съм

неуязвима,

но твоят живот

от днес ще е пустиня:

суров, безпощаден,

без глътка вода,

само от завист

докара това!

Пек, слънце прижуля,

ни сянка за миг,

вървиш с дрехи раздрани,

крещиш, но без вик!

Вървиш, без да спираш,

през пясъци бели,

и плачеш, и падаш

с крака огрубели.

Проклиняш съдбата,

защо ли страдаш така?!

Не знаеш, че всъщност

изкупваш греха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Toshich All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....