5.02.2009 г., 11:54

Проклятие

709 0 6

Проклех те от сърце

с мъка дълбока,

че лошо постъпваш

от злоба жестока.

Не разбра ли, че съм

неуязвима,

но твоят живот

от днес ще е пустиня:

суров, безпощаден,

без глътка вода,

само от завист

докара това!

Пек, слънце прижуля,

ни сянка за миг,

вървиш с дрехи раздрани,

крещиш, но без вик!

Вървиш, без да спираш,

през пясъци бели,

и плачеш, и падаш

с крака огрубели.

Проклиняш съдбата,

защо ли страдаш така?!

Не знаеш, че всъщност

изкупваш греха...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...