4 мая 2017 г., 01:22

Проклятие

777 2 10

Проклятие.

 

Когато ще ме няма и ме търсиш,
поискаш да се видим, ей така,
да звъннеш, за кафе, набързо,
веднага ще ти вдигна. Ще мълча...

 

Ще искам да говорим с часове,
но няма! Ще се стискам, да боли!
И някога пред теб – на коленé,
сега не моля, даже да простиш..

 

Понякога при теб ще се завръщам,
към твоята любов, да не забравям,
как силно съм обичал и прегръщал,
и как на пепел, станах от жарава..

 

Накрая ме заплювай, ако щеш!
Обичам те, но трябва да те мразя!
Така съм те проклел, да не умреш,
но всеки ден да плачеш, че ме няма!..

 

Данаил Антонов
DannyDiester
Diester's Poetry
02.05.2017

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дани, повярвай ми, и аз знам колко трудно се прощава, когато много силно си обичал и много си бил наранен, но разбрах и колко олеква на душата, когато успее да прости. За поета е още по-важно, за да може поезията му да помогне и на другите да се научат да прощават.Ти си много талантлив, желая ти успех!
  • Прощава се с времето! Нима е лесно, когато толкова силно обичаш, да имаш умения да губиш! Ако умееш да губиш, не умееш да обичаш! Това са стихии от чувства, а не шампионската лига! Порив, емоция, усещания... Няма стратегии, иначе не би било любов! Лично разбиране! Благодаря на всички Ви за мненията!
  • Стихът безспорно е много емоционален, заразително въздействие. Усетих го и ме грабна.
  • И аз мисля че трябва да прощаваме защото всеки от нас също е спирал да обичай някой... не навреме според другия. Но пък като го напише човек, това е нещо като терапия.. А като мине време се чудим защо ли сме го/ я обичали толкова😏
  • Доста гняв има събран тук. Като стане така, е абсурдно да се говори за любов, а по скоро за неумението на човек да губи.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...